Красива тайна

1

Сега като се замисля кой по дяволите реши да ме срещне с него ? Не мисля , че е съдбата , вярно е, че ме мрази , но не чак толкова , за да ме срещне с това безчувствено , красиво копеле..

Бях се забъркала в някаква долнопробна шега..

Всеки път , когато се видехме , а това се случваше винаги точно тогава, когато вече бях минала през непрестанните мисли за него , доста солидно количество алкохол , след това една тежка депресия , псувни по негов адрес и най-накрая поне за някакъв кратък момент онова чувство , което ти дава всичките всевъзможни сили , за да си сигурна , че си забравила копелето . Е , драги мои в тези моменти съдбата просто ми теглеше една майна и играта започваше отново. Изведнъж мъжът с каменно сърце , дяволите да го вземат чрез магия ли не знам или може би си удря без да иска главата някъде та амнезията му изчезва се сеща за моето съществуване.. Няколкото пъти , когато сме се виждали в сравнение с последния бледнеят..

Този път се срещнахме пред входа на висока сграда .. Докато го чаках изпуших пет цигари една след друга и изпих две бири за подкрепа. Бог ми е свидетел , че ако не бяха тези две феи- ''бирите'' щях да припадна на място от притеснение, вълнение или каквото и да е там шибано чувство. Както винаги Джулиан изглеждаше отвратително, дяволски добре. Този мъж дори и чувал да нахлузи върху себе си ще събере всички женски погледи и ще предизвика дори и тези , на които не им текат лигите .

Поех си няколко пъти въздух и с преплитане на краката започнах да ходя към него. Глупачке такава дръж се като жена. Усмихни се леко и самоуверено и недей да точиш лиги по него! И моментът настъпи .. Застанах пред него , а той ..

П.Х.