Красив
ад
Стоях
сама в празния апартамент , прозорецът
беше широко отворен , отвън се чуваше
смехът на влюбените двойки , разминаващите
се постоянно коли ..
Запалих
цигара , дръпнах бавно като човек , който
сякаш всеки момент щеше умре , усетих
как клепачите ми натежават и се отпуснах
назад в мекия , черен диван .
Стоях
и
мислех
...
мислите минаваха
като бърз влак и оставят парещ аромат
след себе си ... Опитах
се да хвана
поне една и да я задържа,
но не можех.
И
в този момент това , което ти остава да
направиш е да се отдадеш на
течението и да
се потопиш в собствения
си хаос
!
От
известно време доста често мислеше за
самотата. Какво е тя?
-Блажено удоволствие или път по който
тръгваш напълно изгубен ? Тя въздъхна
тежко и се опита да отвори тапата на
полуизпитото
червено вино от снощи. Стана и с бавни
стъпки отиде до кухнята . Усещаше , че
няма сили да се бори , не и се живееше ,
не можеше да спре да мисли и за мъжа
обърнал
надолу като пясъчен часовник нейния
свят .
Остави чашата , която беше взела и се
върна в хола .
– "Защо
ми е притрябвала чаша? Мога да пия от
бутилката като невъзпитана жена , която
е сама и няма кой да забележи. "
Засмя
се на сарказма , който току -що използва
. Взе телефона си , беше си наумила да
му звънне и така да го напсува , че да
настръхне целия , но не и стигна смелостта.
Идеята вече не изглеждаше толкова добра
колкото преди пет минути. Хвърли телефона
на земята с такава сила , че за малко да
стане на парчета. Развърза косата си ,
изтри стичащите се сълзи и от
уредбата засвири „ Laugh
i nearly died “' … Искаше
и се да умре , затова отвори втората
бутилка вино . Щеше да се напие до такава
степен , че да припадне в собствения си
апартамент. Искаше нещастника да страда
, да го боли , когато нея вече я няма ..
Зави и се свят , задушаваше се , не можеше
да си поеме дъх ... Изведнъж стана и с
опипващи движения намери лаптопа си .
С треперещи ръце започна да пише , думите
се блъскаха в главата и !
Подател:
Госпожица Χ
Относно:
Умението да сте недостъпен нещастник!
До:
Господин Χ
Докато
другите виждат в теб един прекалено ,
главозамайващо красив мъж с много пари
в банковата сметка , аз виждам нещо
коренно различно! Погледна ли в очите
ти сякаш една ръка ме дърпа към ада...
твоят ад , в който се усеща всяка твоя
болка , всяка твоя мъка , прикриващ я
така умело с умопомрачителната си
усмивка , всяка глътка въздух , която си
поел , докато си се борил . Докато "те"
- добрите същества , искат "само теб
" - красивото ти лице и тяло , аз искам
онази шибана
всъщност вкоренена и добре прикрита
дълбоко в теб ! Искам онази тъмна страна
от теб , искам душата ти !
Тъкмо
бях спряла да мисля да мисля за него ,
бях започнала да свиквам някак си с
мисълта , че не е за мен и в този момент
той просто влезе .. Казвам просто ,защото
за него , да си играе с една жена е просто
и добре заучено действие. Докато аз
изгарям от желание и копнежи по него ,
той връхлита
като буря в живота ми и опустошава
малката частичка контрол и самообладание
, които с мъка , едвам-едвам успявам да
задържа
в себе си . Опасно красив мъж , с тъмни ,
дълбоко-кафяви очи , изгарящи те и пращащи
те в най-бездънния ад , от който няма
измъкване... Самото въплъщение на дявола
, това е той ! И въпреки това аз съм готова
и молеща се да изгоря в неговия ад! Не
ме допуска до душата му , а аз? Аз искам
всичко ! Искам да разбера всяка една
подробност , всеки един шибан проблем
или причина , поради които той е такъв..
Поредната
вечер , която ще завърши с мисли за него
. Не се чувствам на себе си .. Тялото ми
, умът ми , искат само него . Връщам се
назад в съзнанието и спомените си , само
там мога да го докосна , да видя суровия
поглед събрал в себе си всичката власт
, гордост и чувството за превъзходство.
Със всяка мисъл за него аз извършвам
самоубийство на гордостта ми , на трезвото
мислене
и контролът над себе си , които притежавах
преди да го срещна. Чувствам се като
цигулка , цигулка , която има болезнена
нужда от неговия допир . Цигулка , която
иска да изрази болката , копнежите ,
желанието и мечтите чрез тъжна мелодия.
И най-страшното е , че , ако той ме докосне
, ако ме погледне с нежност на която дори
не е способен и пред мен се открие онази
умопомрачителна усмивка , която разтапя
като лава всичко в мен , аз несъмнено ще
изригна в чувствена еуфория от звуци ,
и ще се разлея като ноти върху лист
чакащи да бъдат изсвирени ...