Обесеният чаршаф

Нормален работен ден , сутринта както винаги едвам си измъкнах задника от леглото , половин час гледах , като обезумяло животно , отправих няколко пикантни псувни към работното време , шефовете и естествено , за да не се чувства обидена кафеварката и нея я пратих там където слънце не изгрява. Изпих си кафето , борих се с инатестата ми коса , която беше решила да се наелектризира сякаш ще призовавам извънземните , изпуших една цигара и скочих ловко , като котка в обувките . Както винаги в 10 сутринта клиентите се припознаваха в мен за личния им психиатър и си изливаха душичките . Аз кротко кимах и се усмихвах , а под бюрото средният ми пръст ги поздравяваше най-тържествено. Погледнах часовника и видях , че е настъпил моментът на моето избавление . Време беше за обедна почивка . Изпарих се толкова бързо , че ако някой не ме познава точно в този момент може да си помисли , че аз съм направила филма „ Да изчезнеш за 60 секунди „ . Изложих се доста в ресторанта , служителките се посмяха на мой гръб но каква пък толкова . Все пак нали ядох „тиритор „ и пих „ едно 3 върху 1 „ . Върнах се на работно място с изражение на простреляно животно и отновох влязох в ролята си на психиатър . Е слава на Всевишния стана 7 часа вечерта , време за показване на среден пръст и изчезване от този ад . И както кротко си ходех към входа на блока , не знам защо , но реших да погледна към терасата си . Абе все едно имах чувстото , че някой ще ме джасне със саксия по главата за добре дошла . И така поглеждам аз и какво да видя ? Моля ви се някакъв мъжки силует с качулка седи и ме гледа от моята тераса?

- „Почакай викам да си взема едни цигари и идвам „ Ще е лъжа , ако ви кажа , че не полудях . Полудях и още как .. Започнах да обмислям ситуацията , поемах си бавно въздух , дори бях готова да накарам някой , да ми направи дишане уста в уста , за всеки случай . В крайна сметка хванах една пръчка и се затичах като рицар към апартамента . Намазах се и с кал да съм по-страшна . За секунда се замислих дали и да не разбия вратата с крак та да го стресна този непознат господин , но се отказах . Нямах излишни пари за нова врата . Прокашлях се два пъти , обявих на висок глас , че имам пръчка и не се страхувам да я използвам и нахлух в кухнята . От кухнята отидох на терасата и  от това , което видяха очите ми се разпищях , като уплашена ученичка . Страшният мъжки силует се оказа обесеният на простора чаршаф с котката оплела се в него . Е ясно ви е вече какъв срам брах пред съседите , които чули пъсъка ми , а те пък какъв смях му удариха за моя сметка .

Онзи ден срещнах дявола. Винаги съм гледала по друг начин на него отколкото останалите хора . В представите ми никога не е бил с рога и опашка , но в онзи ден .. Не очаквах да е толкова изпепеляващо красив. На вид съвсем обикновен мъж , но когато се загледах в очите му усетих как душата ми вече беше негова. Когато ме завлече в онази тъмна уличка ме прегърна така сякаш за момент се предаде пред собствените си забрани и позволи си да чувства . Беше тъмно , луната светеше някак си примамващо и той докосна за съвсем кратко устните си с моите . И тогава дявола заплака . Опря глава в краката ми и времето спря . Луната озари лицето му и черните му крила ме обгърнаха . Сърцето ми затуптя силно , едва си поемах дъх , имах чувството , че тогава тялото ми ме напусна . Останахме само аз , той и душата ми скрита в крилата му , 

Плюс няколко кафета и минус теб..
Плюс няколко цигари , но без теб .. 
Сама ги паля всичките и сама докосвам рамото си .. 
Плюс една илюзия , че те има 
цигарата допушвам и пак те няма..
Уморих се да си мой само в мислите и сънищата ми .. 
Уморих се да чакам да дойдеш при мен , а и цигарите скъпо ми излизат ..
Всяка една от тях изпушена е в твоя чест .. 
И всяка една от тях гори в твоя чест както аз горя за теб .. 
Но няма и да разбереш как по-хубава е една цигара в компанията на сърце , което тупти за теб.. И ти като мен избрал си самотата ..
И ти като мен самотен вечер пушиш последната цигара и лягаш без да чуеш думите " лека нощ " . 

Разбърквам лениво кафето , което насилствено измъкнах от малкото магазинче  в 9 сутринта  и досега в 16:32 все още стои недокоснато. . По пода  се разхождат една малка групичка от договори , от тук от там се усмихват още два , три , а за химикалките да не споделям . Офисът ми се превърна в подиум за модно ревю на самоопределили се за модели листове и химикалки.
През тези два натоварени дни нямам време да мисля за съществото , което през почти цялото време не ми излиза от главата и това е като отличен удар на билярд. Е, вечер преди да заспя мисля за него , но изгрее ли слънцето отново влизам в играта с няколко топки в правилния джоб. Вчера стана една година откакто се познаваме с този нека да го нарека красив мъж  , но идиот. Не е глупав , но или е мъж , който иска да притежава всяка жена включително и мен , но само за играчки в леглото , или просто не му е сега времето да мисля за общо бъдеще между нас двамата. Повече ме успокоява мисълта , че иска да ме има цялата , но животното мръсно все още не си е подредило живота  и го е страх да мисли за по сериозни отношения . И въпреки това си казвам , че ще го чакам да се осъзнае. Но докога ? Спомням си , че онази вечер , докато бях притисната от тялото му в прозореца на високата сграда изглеждаше доста осъзнат . Целуваше ме страстно , нахално и най-вече грубо . Аз бях тази , която се дърпаше , а точно това предизвикваше звяра в него . Още тогава , докато ме целуваше знаех , че няма да се повтори скоро . Отне му цяла една година , за да се види с мен и да ми даде няколко целувки за храна на измъчената ми душичка . Е, вярно ,този път беше щедър и получих , впитите му устни във врата ми , три доста груби дръпвания за косата ( от които се разтреперах цялата ) и ръцете му по цялото ми тяло търсещи и искащи всичко на момента . Но този момент не се слави с кой знае какво дълго преживяване . Цялото това малко представление , което ми изнесе продължи един мъчителен час в , който се борех със себе си да не си разкъсам сама дрехите и да му се отдам . Изпрати ме като джентълмен до такси , прегърна ме силно и ми заповяда задължително да му пиша като се прибера . Останах сама в таксито с разрошена коса , следи от пръстите му по врата ми и подути устни от онези зверски хапения . И в онзи момент знаех , че дори и да му пиша няма да ми отговори  и  че кой знае колко време ще му отнеме , докато се реши да се видим отново .