Обесеният чаршаф

Нормален работен ден , сутринта както винаги едвам си измъкнах задника от леглото , половин час гледах , като обезумяло животно , отправих няколко пикантни псувни към работното време , шефовете и естествено , за да не се чувства обидена кафеварката и нея я пратих там където слънце не изгрява. Изпих си кафето , борих се с инатестата ми коса , която беше решила да се наелектризира сякаш ще призовавам извънземните , изпуших една цигара и скочих ловко , като котка в обувките . Както винаги в 10 сутринта клиентите се припознаваха в мен за личния им психиатър и си изливаха душичките . Аз кротко кимах и се усмихвах , а под бюрото средният ми пръст ги поздравяваше най-тържествено. Погледнах часовника и видях , че е настъпил моментът на моето избавление . Време беше за обедна почивка . Изпарих се толкова бързо , че ако някой не ме познава точно в този момент може да си помисли , че аз съм направила филма „ Да изчезнеш за 60 секунди „ . Изложих се доста в ресторанта , служителките се посмяха на мой гръб но каква пък толкова . Все пак нали ядох „тиритор „ и пих „ едно 3 върху 1 „ . Върнах се на работно място с изражение на простреляно животно и отновох влязох в ролята си на психиатър . Е слава на Всевишния стана 7 часа вечерта , време за показване на среден пръст и изчезване от този ад . И както кротко си ходех към входа на блока , не знам защо , но реших да погледна към терасата си . Абе все едно имах чувстото , че някой ще ме джасне със саксия по главата за добре дошла . И така поглеждам аз и какво да видя ? Моля ви се някакъв мъжки силует с качулка седи и ме гледа от моята тераса?

- „Почакай викам да си взема едни цигари и идвам „ Ще е лъжа , ако ви кажа , че не полудях . Полудях и още как .. Започнах да обмислям ситуацията , поемах си бавно въздух , дори бях готова да накарам някой , да ми направи дишане уста в уста , за всеки случай . В крайна сметка хванах една пръчка и се затичах като рицар към апартамента . Намазах се и с кал да съм по-страшна . За секунда се замислих дали и да не разбия вратата с крак та да го стресна този непознат господин , но се отказах . Нямах излишни пари за нова врата . Прокашлях се два пъти , обявих на висок глас , че имам пръчка и не се страхувам да я използвам и нахлух в кухнята . От кухнята отидох на терасата и  от това , което видяха очите ми се разпищях , като уплашена ученичка . Страшният мъжки силует се оказа обесеният на простора чаршаф с котката оплела се в него . Е ясно ви е вече какъв срам брах пред съседите , които чули пъсъка ми , а те пък какъв смях му удариха за моя сметка .