Истинската жена !

Тази , която носи в себе си деликатността на истинската жена знае как да се държи с един мъж. Тази , която е достатъчно самоуверена да застане пред очите на този , който желае със съвсем малко грим и леко начервени устни ! Тези жени нямат нужда от аксесоар , който да подчертае красотата им . Те много добре знаят , че широката усмивка , лекия нежен парфюм и онзи поглед съчетаващ в себе си лукава лъвица и в същото време срамежливо дете е перфектното оръжие за стреляне в сърцето на мъжа . Тези жени могат да чакат достатъчно дълго , обмислят всяка една крачка , знаят това , което привлича интереса на  тяхната мишена и когато дойде моментът , бавно дърпат спусъка и изстрелват куршума в точния момент. Една такава жена знае , че мъжа има нужда от лично пространство . Тя няма да ви засипе със съобщения , нито ще ви накара да чувате мелодията  , която ви служи за звънене на телефона . Напротив , тя ви дебне , но от далече .  Не иска да ви променя , но ако нещо във вас не и харесва няма да се колебае да ви го покаже. Тези жени са като урагана " Катрина" . Помитат всичко със себе си , но по толкова красив начин , че на вас ви харесва цялата тази заформила се вихрушка. В един момент на вас ще ви се струва , че тя е перфектна , но само след секунди , когато вече е пуснала ноктите си ще ви се иска да я убиете . Понякога нарочно ще се държи глупаво , и ще говори врели-некипели , за да ви тества до колко вие сте мъж и дали ще приемете предизвикателството . Ще се остави , да я победите , но само , за да може след това да ви отнеме победата под носа ! Защо ? - Ще се зачудите . За да извади на показ всички ваши демони. За да си напише домашното с какво точно чудовище си има работа . Тези жени ги привлича мракът във вас , демоните във вас и всичко онова , което се опитвате умело да прикриете . И когато ви съблече и се почувствате наистина гол пред нея тогава тя ще бъде ваша. Но трябва да ви е ясно , че тя не бърза ! Тръпката , преследването на плячката , гонитбата са тези неща , които я задоволяват напълно . И чак , когато вие успеете да обърнете играта и я направите ваша жертва , когато вие я привлечете във вашия капан и я накарате да подпише договора , че е победена , е тогава тя ще ви приеме за нейният съучастник в престъплението наречено любов!

Събрах смелост и му напомних за себе си . Не очаквах да отговори , а камо ли пък да ми обърне внимание , но съдбата беше на моя страна . А може би е бил дявола . Със сигурност е бил дявола , защото се почувствах странно . Едновременно щаслива и едновременно глупава. Искам да го имам , но искам и да се отдръпна . Прекалено добре неговите дяволи си играят с моите . И така , изяви желание да се видим. Той! Мъжът , който затвори всякакви врати за мен , мъжът , който не ми излиза от главата .. Но този път аз бях тази , която е променена . Аз бях тази , която беше заета и не отговаряше на секундата . Това го издразни , но и привлече. Усещах го с цялото си същество . Мама му стара . Какви ги върша ? Искам ли да видя отново онези очи , които ме преследват в съня ? Искам ли отново да се подложа на мъчението да си с него ?

 И тази сутрин мислите за него превземаха съзнанието ми ! Не се чувствам на себе си ... Тялото и бедното ми съзнание искат само него .. Връщам се назад в спомените си , само там мога да го докосна , да видя строгите сини очи , събрали в себе си всичката власт , гордост и чувството за превъзходство ! С всяка мисъл за него аз извършвам самоубийство на гордостта ми , трезвото мислене и контролът над себе си , който притежавах преди да го срещна. Чувствам се като цигулка , цигулка имаща болезнена нужда от допира на пръстите му ! Цигулка , която иска да изрази болката , копнежите , нестихващото желание и мечтите за него чрез мелодията.. И , ако той ме докосне , погледне с нежност и на фона на това прибави и шибаната си усмивка правеща го толкова умопомрачителен , аз без съмнение ще изригна в чувствена еуфория от звуци и ще се разлея , като ноти върху лист чакащи да бъдат изсвирени ...
-Лилит§

Ще ви затворя в сандък, а ключа от него ще хвърля в морето ! Ще потъне надълбоко заедно с мъката , страданието , сълзите ми и страховете ми ! И ще се извися и ще разперя криле. И , ако тогава пак ви почувствам , ще ви изсвиря в тъжна мелодия на старото пиано ! Клавишите ще плачат вместо мен и нотите ще крещят с прегракнал глас! И, ако дори тогава това не е достатъчно , ще ви напиша на лист и затворя в бутилка! Ще счупя бутилката в скала и ще се изсмея над счупените стъкла! Защото  вие нямате отражение и сянка ! Вие не сте живи същества , а мъртви останки пазени достатъчно дълго време в душата ми ! 

Тя беше низ от несъвършенства и възход от падения! Очите и надарени с цвета на морето , съвършено зелени , бяха взимали с две шепи болката и тъгата .. И въпреки това имаше дни , в които накланяше главата си настрани, усмихваше невинно и ме поглеждаше с блясък в очите , който притежават само онези жени , които обичат. Точно тези нейни наистина редки моменти бяха способни и нещо не можеше да ги спре , да ме довършат!  Да ме накарат да забравя кой по дяволите съм и откъде съм се взел .. В моите очи тя беше от онези книги с красиви корици , които всички искат да имат , но малко умеят да четат... През целия си живот тя е била захвърляна в ъгъла на стария прашен шкаф , докосвана с мръсни , груби ръце непознаващи  светлината! О , проклет да бъда ... Буквите и думите написани в тази книга крещят без глас и плачат без сълзи . Всяка една страница разказва тъжна история и заклевам се аз ще я напиша , бавно , нежно и със страст , която никой не е виждал досега ! Проклет да бъда , ако позволя тя да бъда захвърлена отново в ъгъла ! 

Пътят към успеха не е лесен. Изисква се характер, амбиция, умението да пренебрегнеш страха от риска и думичката НЕ! Това не означава, да започнеш от нулата или по-точно казано, да се примиряваш с подадените трохички, а да си готов да бъдеш сам и да се бориш!

Докато другите виждат в теб един прекалено, главозамайващо красив мъж , с уникално тяло и пари в банковата сметка, аз виждам нещо коренно различно.. Погледна ли в очите ти, всякаш една ръка ме дърпа към ада. Твоят ад, в който се усеща всяка твоя болка, всяка твоя мъка прикриващ я така умело с умопомрачителната си усмивка, всяка глътка въздух, която си поел, докато си се борил.. Докато "Те", добрите същества, " искат само теб" - красивото ти лице и тяло, аз искам онази преебано сива всъщност вкоренена и добре прикрита дълбоко в теб! Искам онази тъмна страна от теб, искам душата ти!!

Разрошени коси и мътно зелени очи... Разпилени мечти и викани, и нашепвани, и отхвърляни... Усмивка една, две.. И имах сърце, и нямах... Душата черна крещи без глас и моли за мъничко плам!

Не знам по кой да поема , коя вълна да яхна и кое гребло да хвана ... Да бъда или да не бъда ? Да се впусна ли в лудо бягство хванала мечтите си в една ръка , а в другата сили , за да се боря! Дали да настроя часовника напред с няколко години и просто да се свърши или да броя всяка секунда , докато стъпвам бавно по осеяния с много дупки път в търсене на рая или ада !

По този път минала съм отдавна и знам какво не трябва! За всеки завой изпречил се на пътя ми знам точната скорост , с която да профуча! Научих се да пазя сърцето си от хора , които не искат мен самата и лудостта вървяща заедно с мен , като подарък ! И само онзи , който рано сутрин кафе ми носи и вечер докосва косите ми с любов , само той е достоен да гори в моя ад! Този с целувките малки и нежни разхождащ ги невинно по устните ми , а не онзи с безчувственото докосване !

Времето взе нещо много на сериозно да се взима.. Ад и безумие! Не стига, че вали ами и вятърът реши да покаже, че е господарят.. И така в това безумно състезание ти получаваш уникалната възможност да се измокриш до костите, привилегията да подсмърчаш, кихаш и кашляш в рамките на 5 секунди и на цялата тази хубава картина микровълновата просто отказва да работи.. Е това от нея не го очаквах

                                                                                Докато си лежа спокойно в леглото изведнъж забелязвам тази красива, успокояваща гледка. Това мило личице там.... Значи все пак аз или разбирам от Фън Шуй, или излиза, че обичам да си скроявам подли шегички...

И сега , докато пия топлата чаша горчиво кафе, в главата ми спомените за него танцуват безмилостен валс разпръскващ навсякъде неговия аромат ! Кажете ми това не е ли лудост ? Да страдаш за нещо което си имал за кратко , но и си нямал изцяло ... 

Природа, красота, чист въздух.. Докато вървиш и се наслаждаваш на гледката около теб огладняваш като свиня. Обръщаш се рязко и тръгваш надоло да търсиш оная твоята кръчмица, па да му хапнеш една супа, па една бира, две, па три даже. Влизаш ти с маратонките и клина в ханчето и те посреща българска народна музика. Е те тука е за мене! Брей.. Насреща ми стои усмихнат костюмиран мъж. Ее готино ми стана на душичката. Седнах аз, донесоха ми меню и се започнаха едни нападки едно чудо. То като се почна от предлагане на джолан в не знам си какво та се стигна до риба в някакво странно завъртяно име на нещо си... Премигнах един, два пъти, а да не говорим колко пъти си помислих дали, ако заровиш тук тяло ще го намерят, но както и да е. Погледнах го аз този префърцулен мъж и с гордост си поръчах заленчукова супа с какао. Горкия удар получи.. За негово нещастие не съм жена на мутреса, а за мое щастие физиономията му ще ми е късметлийският талисман!

40 минути не са достатъчни.. Ядосах се много на шибания рейс, но съдбата реши да ме срита отзад! Та нали утре е оная любовна дивотия и се замислих за шофьора на рейса. Жена му сигурно го е натоварила със задачата да и купува подарък, ресторантче, букетче и естествено нови обувки. Без тях накъде? Та в този ред на мисли шофьорът е решил да празнува Трифон Зарезан, да тегли една майна на тея дето го чакат и да си му пийне едно хубаво! След 1 час чакане и гледане в очите с едно и то като мен измръзнало куче слава на боговете рейса дойде... Е, това добре, стигнах аз до вкъщи и пред входа пияно долнопробие на мъж.. - "Боли ме дедовия изказа се съществото, ще чакаш да отворя" Е, човек да го е страх да си забрави ключовете.. Реших и на него да не се ядосвам, но след като се качихме в асансьора и господинът показа на какво е способен, като се оригна три пъти в лицето ми сякаш злато ще му дадат за тази хубава работа, ей мама му стара не издържах. Вратата на асансьора светна от чистота, а той пък изтрезня.

И казват някои , че им стига , когато знаят , че е добре . Стига им това да е добре , но да не е до тях . Стига им , ама сами пият кафето си , сами стоят на пейката и гледат с празен поглед, и сами си лягат . Наистина ли това ви стига ? На мен не ми стига ! То е като да кажеш , че ти стига шоколадът.. А той пък никога не стига ! Е , не ми стига , че е добре , не ми стига , че си мълчим и не ми стига , че не е мое притежание . Такава съм аз , крайна . Винаги искам всичко да е докрай!

       От мъжка гледна точка !                                                                                                                                     Проклетата аларама не спря да звъни.. Станах с много големи усилия от леглото и със също толкова усилия си направих кафе. Не разбирам хората , които не пият кафе и не обичат сладко . На такива хора не можеш да се довериш . Тя ! Запалих цигара и отпих голяма глътка кафе . Мамка му това момиче не ми излиза от главата . А днес трябва да се срещна с нея . Глупак! И какво ще и кажа ? А ако тя е мълчалива и стане така , че всеки си гледа в телефона .. А ако пък е прекалено красива и стане така , че аз мълча като задник . Глупак ! Идваше ми да се полея с горещото кафе та да се свестя малко. Замъкнах си задника до огледалото и погледнах идиота , който ме гледаше отсреща. Небръснат и едвам гледащ с кафе около устата . Обвзе ме страшен смях . Този ли идиот ще ходи днес на среща ? И защо изобщо го правя , като знам какво ми причини онази другата ? Момчетата ще ме съсипят от подигравки , ако ме видят сега как говоря на отражението отсреща . Върнах си задника обратно на дивана и взех телефона . Не е писала , не е звъняла .. Какво толкова прави ? А да на работа е . И все пак това не я оправдава ! Сутринта е можела да пише . Точно така , можела е , но не е искала . Игрички ли си играе с мен ? Странно , всички други ме заливат със съобщения ,а да не говорим за вниманието им от , което ми се гади . Но тя .. Прекалено горделива е . Ами да , госпожица " заета " ..  Имам нужда от още едно кафе и определено няма да и пиша . За един мъж е важно да не показва прекалено голям интерес иначе госпожичките започват да си те въртят на пръста както си поискат . С мен ще улучат на камък . След онази ... Никоя не може да ме контролира както и скимне на нея .. Ахх и този шибан глас не спира да ми говори за нея . Дали е страстна в леглото ? Започнах да си я представям с жартиери и дантелено черно бельо.. Поклаща си малкото задниче , докато ми прави кафе и си тананика някаква песен . Идва бавно към мен , дава ми чашата с кафе и започва да се смее . Истерично .. Мамка му сега дори започнах да си я представям по сексуален начин , а дори още не съм я видял на живо . Аз съм голям кретен . Признавам си го . Точно в момента се държа като хлапак на 15 години , който цяла вечер е гледал порно и следял онази секси комшийка . Знаете за коя комшийка говоря . Всеки е  имал  една такава . която не пуска щорите и сякаш нарочно се съблича точно пред прозореца .

Сутринта станах и направих традиционната гимнастика . Няколко удара в леглото  с левия крак , ускорено пълзене по земята , допиране на лице до вратата на гардероба и за финал мощен сблъсък със стената . След цялото това неописуемо,  невероятно събуждане , което аз смятам , че всеки държащ на тялото си и здравето си човек,  който се старае да си доставя по три часа сън на денонощие ,  би трябвало да се чувства свеж след една такава тренировка . Но уви,  аз наградената от приятели с звучното определение ''Наркефеманка такава " се чувствам като блъсната едновременно от тир , съживена няколко пъти и за финал премазана от слон .

Ти откъде по дяволите се взе !? И то точно в момента , в който бях на строга диета от кисело и безкомпромисно изключваща пикантното от менюто ! Тази глупачка '' съдбата '' здравата се е захванала да ме праща от минусово студено до нетърпимо горещо...Ромът - наглият му предател и той не ми помага , а досега така добре изпълняваше длъжността си . Е добре значи сме аз и онези натрапчиви , кънтящи мисли в проклетото ми съзнание .. Да вървят и те по дяволите ! 

Красив ад

Стоях сама в празния апартамент , прозорецът беше широко отворен , отвън се чуваше смехът на влюбените двойки , разминаващите се постоянно коли ..

Запалих цигара , дръпнах бавно като човек , който сякаш всеки момент щеше умре , усетих как клепачите ми натежават и се отпуснах назад в мекия , черен диван .

Стоях и мислех ... мислите минаваха като бърз влак и оставят парещ аромат след себе си ... Опитах се да хвана поне една и да я задържа, но не можех. И в този момент това , което ти остава да направиш е да се отдадеш на течението и да се потопиш в собствения си хаос !

От известно време доста често мислеше за самотата. Какво е тя? -Блажено удоволствие или път по който тръгваш напълно изгубен ? Тя въздъхна тежко и се опита да отвори тапата на полуизпитото червено вино от снощи. Стана и с бавни стъпки отиде до кухнята . Усещаше , че няма сили да се бори , не и се живееше , не можеше да спре да мисли и за мъжа обърнал надолу като пясъчен часовник нейния свят . Остави чашата , която беше взела и се върна в хола .

– "Защо ми е притрябвала чаша? Мога да пия от бутилката като невъзпитана жена , която е сама и няма кой да забележи. "

Засмя се на сарказма , който току -що използва . Взе телефона си , беше си наумила да му звънне и така да го напсува , че да настръхне целия , но не и стигна смелостта. Идеята вече не изглеждаше толкова добра колкото преди пет минути. Хвърли телефона на земята с такава сила , че за малко да стане на парчета. Развърза косата си , изтри стичащите се сълзи и от уредбата засвири „ Laugh i nearly died “' … Искаше и се да умре , затова отвори втората бутилка вино . Щеше да се напие до такава степен , че да припадне в собствения си апартамент. Искаше нещастника да страда , да го боли , когато нея вече я няма .. Зави и се свят , задушаваше се , не можеше да си поеме дъх ... Изведнъж стана и с опипващи движения намери лаптопа си . С треперещи ръце започна да пише , думите се блъскаха в главата и !

Подател: Госпожица Χ

Относно: Умението да сте недостъпен нещастник!

До: Господин Χ

Докато другите виждат в теб един прекалено , главозамайващо красив мъж с много пари в банковата сметка , аз виждам нещо коренно различно! Погледна ли в очите ти сякаш една ръка ме дърпа към ада... твоят ад , в който се усеща всяка твоя болка , всяка твоя мъка , прикриващ я така умело с умопомрачителната си усмивка , всяка глътка въздух , която си поел , докато си се борил . Докато "те" - добрите същества , искат "само теб " - красивото ти лице и тяло , аз искам онази шибана всъщност вкоренена и добре прикрита дълбоко в теб ! Искам онази тъмна страна от теб , искам душата ти !

Тъкмо бях спряла да мисля да мисля за него , бях започнала да свиквам някак си с мисълта , че не е за мен и в този момент той просто влезе .. Казвам просто ,защото за него , да си играе с една жена е просто и добре заучено действие. Докато аз изгарям от желание и копнежи по него , той връхлита като буря в живота ми и опустошава малката частичка контрол и самообладание , които с мъка , едвам-едвам успявам да задържа в себе си . Опасно красив мъж , с тъмни , дълбоко-кафяви очи , изгарящи те и пращащи те в най-бездънния ад , от който няма измъкване... Самото въплъщение на дявола , това е той ! И въпреки това аз съм готова и молеща се да изгоря в неговия ад! Не ме допуска до душата му , а аз? Аз искам всичко ! Искам да разбера всяка една подробност , всеки един шибан проблем или причина , поради които той е такъв.. Поредната вечер , която ще завърши с мисли за него . Не се чувствам на себе си .. Тялото ми , умът ми , искат само него . Връщам се назад в съзнанието и спомените си , само там мога да го докосна , да видя суровия поглед събрал в себе си всичката власт , гордост и чувството за превъзходство. Със всяка мисъл за него аз извършвам самоубийство на гордостта ми , на трезвото мислене и контролът над себе си , които притежавах преди да го срещна. Чувствам се като цигулка , цигулка , която има болезнена нужда от неговия допир . Цигулка , която иска да изрази болката , копнежите , желанието и мечтите чрез тъжна мелодия. И най-страшното е , че , ако той ме докосне , ако ме погледне с нежност на която дори не е способен и пред мен се открие онази умопомрачителна усмивка , която разтапя като лава всичко в мен , аз несъмнено ще изригна в чувствена еуфория от звуци , и ще се разлея като ноти върху лист чакащи да бъдат изсвирени ...

Началото на декември!

Месецът на любовта, изненадите, усмивките на познати и непознати лица, на прегръдките - топли и неочаквани... Декември като чаша чай - изстинали, леко позабравени спомени от някой ъгъл изведнъж изкачат и напомнят ти за изпитата чаша чай в онова малко кафене, в което рафтове с книги наблюдават те скришно и тайно молят се да ги вземеш. И така, чаша чай в малкото кафене и сгушена в прегръдките му!  Дали от чая или от присъствието му до мен , не знам как и какво стана , но като че ли се блъснах в стена и изпаднах в амнезия. Опитвам се да мисля и бедното ми съзнание стига до няколко варианта : 

Барманът е имал от онези нощи , в които е употребил  хубава мацка , като онези ми ти джентълмени по книгите и дотук всичко е било перфектно изпълнено като по план , само че госпожицата без дори да подозира  изпълнила ролята си на евтино лекарство за една нощ . Затова той се е вкиснал и проклетникът е решил да си го изкара на мен . Може би тъпата ми усмивка до уши ме е издала . Е значи стигаме до варианта да ми е сложил билки в чая ....                                                                                                                                                           

 Чакането на такси е едно от най-омразните неща на света, но не и през декември! И как да бъде скучно? Кажете ми как, щом онзи с хубавата усмивка сгрява ви душата с мъжкото чувство за хумор и то посред зима. Там с вас мръзнещ на студа, опитвайки се с неимоверни, нечовешки усилия да ви гледа в очите въпреки нахалните снежинки... Ех, декември, декември! Една година мина и ти наглецо пак ме срещна с него... 

Да бъдеш това, което искаш и да имаш това, което искаш! Но и да нямаш това, което искаш и да не бъдеш това, което искаш! Да се чувстваш, като вино в чаша.. Грешни устни да те пият, но сигурността, че си в твоята чаша от доста време, тя спира те да рискуваш!  И въпреки, че знаеш, че след дъжд понякога дъга има, отговора на въпроса  коя е правилната дъга за теб,  ти все още не знаеш! 

Краят на ноември дойде!  

Движейки се по магистралата с бърза скорост и ярост невиждана досега, аз чувствах все повече самота. Ръка за ръка с неговата приятелка, добре дошла във всеки дом и без покана, наричана тя с краткото име болка, дойдоха те при мен, почукаха на вратата все едно, че бяха почитни, очаквани от дълги часове гости.... Ах каква наглост! - Влезте, влезте - казах аз и предложих им чаша чай. За мен също направих и една лъжичка захар сложих, но видиш ли не им се понрави това, че аз чай със захар позволявам си да пия! - Вземете я тази чаша, вземете, ако обичате господа и захарта! Че защо чай ми трябва, че и захар също, когато знам, че вие като злобно псе сте ме захапали и опашчица въртите!