Онзи ден срещнах дявола. Винаги съм гледала по друг начин на него отколкото останалите хора . В представите ми никога не е бил с рога и опашка , но в онзи ден .. Не очаквах да е толкова изпепеляващо красив. На вид съвсем обикновен мъж , но когато се загледах в очите му усетих как душата ми вече беше негова. Когато ме завлече в онази тъмна уличка ме прегърна така сякаш за момент се предаде пред собствените си забрани и позволи си да чувства . Беше тъмно , луната светеше някак си примамващо и той докосна за съвсем кратко устните си с моите . И тогава дявола заплака . Опря глава в краката ми и времето спря . Луната озари лицето му и черните му крила ме обгърнаха . Сърцето ми затуптя силно , едва си поемах дъх , имах чувството , че тогава тялото ми ме напусна . Останахме само аз , той и душата ми скрита в крилата му ,