Разбърквам лениво кафето , което насилствено измъкнах от малкото магазинче  в 9 сутринта  и досега в 16:32 все още стои недокоснато. . По пода  се разхождат една малка групичка от договори , от тук от там се усмихват още два , три , а за химикалките да не споделям . Офисът ми се превърна в подиум за модно ревю на самоопределили се за модели листове и химикалки.
През тези два натоварени дни нямам време да мисля за съществото , което през почти цялото време не ми излиза от главата и това е като отличен удар на билярд. Е, вечер преди да заспя мисля за него , но изгрее ли слънцето отново влизам в играта с няколко топки в правилния джоб. Вчера стана една година откакто се познаваме с този нека да го нарека красив мъж  , но идиот. Не е глупав , но или е мъж , който иска да притежава всяка жена включително и мен , но само за играчки в леглото , или просто не му е сега времето да мисля за общо бъдеще между нас двамата. Повече ме успокоява мисълта , че иска да ме има цялата , но животното мръсно все още не си е подредило живота  и го е страх да мисли за по сериозни отношения . И въпреки това си казвам , че ще го чакам да се осъзнае. Но докога ? Спомням си , че онази вечер , докато бях притисната от тялото му в прозореца на високата сграда изглеждаше доста осъзнат . Целуваше ме страстно , нахално и най-вече грубо . Аз бях тази , която се дърпаше , а точно това предизвикваше звяра в него . Още тогава , докато ме целуваше знаех , че няма да се повтори скоро . Отне му цяла една година , за да се види с мен и да ми даде няколко целувки за храна на измъчената ми душичка . Е, вярно ,този път беше щедър и получих , впитите му устни във врата ми , три доста груби дръпвания за косата ( от които се разтреперах цялата ) и ръцете му по цялото ми тяло търсещи и искащи всичко на момента . Но този момент не се слави с кой знае какво дълго преживяване . Цялото това малко представление , което ми изнесе продължи един мъчителен час в , който се борех със себе си да не си разкъсам сама дрехите и да му се отдам . Изпрати ме като джентълмен до такси , прегърна ме силно и ми заповяда задължително да му пиша като се прибера . Останах сама в таксито с разрошена коса , следи от пръстите му по врата ми и подути устни от онези зверски хапения . И в онзи момент знаех , че дори и да му пиша няма да ми отговори  и  че кой знае колко време ще му отнеме , докато се реши да се видим отново .