Краят на ноември дойде!  

Движейки се по магистралата с бърза скорост и ярост невиждана досега, аз чувствах все повече самота. Ръка за ръка с неговата приятелка, добре дошла във всеки дом и без покана, наричана тя с краткото име болка, дойдоха те при мен, почукаха на вратата все едно, че бяха почитни, очаквани от дълги часове гости.... Ах каква наглост! - Влезте, влезте - казах аз и предложих им чаша чай. За мен също направих и една лъжичка захар сложих, но видиш ли не им се понрави това, че аз чай със захар позволявам си да пия! - Вземете я тази чаша, вземете, ако обичате господа и захарта! Че защо чай ми трябва, че и захар също, когато знам, че вие като злобно псе сте ме захапали и опашчица въртите!