40 минути не са достатъчни.. Ядосах се много на шибания рейс, но съдбата реши да ме срита отзад! Та нали утре е оная любовна дивотия и се замислих за шофьора на рейса. Жена му сигурно го е натоварила със задачата да и купува подарък, ресторантче, букетче и естествено нови обувки. Без тях накъде? Та в този ред на мисли шофьорът е решил да празнува Трифон Зарезан, да тегли една майна на тея дето го чакат и да си му пийне едно хубаво! След 1 час чакане и гледане в очите с едно и то като мен измръзнало куче слава на боговете рейса дойде... Е, това добре, стигнах аз до вкъщи и пред входа пияно долнопробие на мъж.. - "Боли ме дедовия изказа се съществото, ще чакаш да отворя" Е, човек да го е страх да си забрави ключовете.. Реших и на него да не се ядосвам, но след като се качихме в асансьора и господинът показа на какво е способен, като се оригна три пъти в лицето ми сякаш злато ще му дадат за тази хубава работа, ей мама му стара не издържах. Вратата на асансьора светна от чистота, а той пък изтрезня.