И тази сутрин мислите за него превземаха съзнанието ми ! Не се чувствам на себе си ... Тялото и бедното ми съзнание искат само него .. Връщам се назад в спомените си , само там мога да го докосна , да видя строгите сини очи , събрали в себе си всичката власт , гордост и чувството за превъзходство ! С всяка мисъл за него аз извършвам самоубийство на гордостта ми , трезвото мислене и контролът над себе си , който притежавах преди да го срещна. Чувствам се като цигулка , цигулка имаща болезнена нужда от допира на пръстите му ! Цигулка , която иска да изрази болката , копнежите , нестихващото желание и мечтите за него чрез мелодията.. И , ако той ме докосне , погледне с нежност и на фона на това прибави и шибаната си усмивка правеща го толкова умопомрачителен , аз без съмнение ще изригна в чувствена еуфория от звуци и ще се разлея , като ноти върху лист чакащи да бъдат изсвирени ...
-Лилит§