Тя беше низ от несъвършенства и възход от падения! Очите и надарени с цвета на морето , съвършено зелени , бяха взимали с две шепи болката и тъгата .. И въпреки това имаше дни , в които накланяше главата си настрани, усмихваше невинно и ме поглеждаше с блясък в очите , който притежават само онези жени , които обичат. Точно тези нейни наистина редки моменти бяха способни и нещо не можеше да ги спре , да ме довършат!  Да ме накарат да забравя кой по дяволите съм и откъде съм се взел .. В моите очи тя беше от онези книги с красиви корици , които всички искат да имат , но малко умеят да четат... През целия си живот тя е била захвърляна в ъгъла на стария прашен шкаф , докосвана с мръсни , груби ръце непознаващи  светлината! О , проклет да бъда ... Буквите и думите написани в тази книга крещят без глас и плачат без сълзи . Всяка една страница разказва тъжна история и заклевам се аз ще я напиша , бавно , нежно и със страст , която никой не е виждал досега ! Проклет да бъда , ако позволя тя да бъда захвърлена отново в ъгъла !