Природа, красота, чист въздух.. Докато вървиш и се наслаждаваш на гледката около теб огладняваш като свиня. Обръщаш се рязко и тръгваш надоло да търсиш оная твоята кръчмица, па да му хапнеш една супа, па една бира, две, па три даже. Влизаш ти с маратонките и клина в ханчето и те посреща българска народна музика. Е те тука е за мене! Брей.. Насреща ми стои усмихнат костюмиран мъж. Ее готино ми стана на душичката. Седнах аз, донесоха ми меню и се започнаха едни нападки едно чудо. То като се почна от предлагане на джолан в не знам си какво та се стигна до риба в някакво странно завъртяно име на нещо си... Премигнах един, два пъти, а да не говорим колко пъти си помислих дали, ако заровиш тук тяло ще го намерят, но както и да е. Погледнах го аз този префърцулен мъж и с гордост си поръчах заленчукова супа с какао. Горкия удар получи.. За негово нещастие не съм жена на мутреса, а за мое щастие физиономията му ще ми е късметлийският талисман!