Началото на декември!

Месецът на любовта, изненадите, усмивките на познати и непознати лица, на прегръдките - топли и неочаквани... Декември като чаша чай - изстинали, леко позабравени спомени от някой ъгъл изведнъж изкачат и напомнят ти за изпитата чаша чай в онова малко кафене, в което рафтове с книги наблюдават те скришно и тайно молят се да ги вземеш. И така, чаша чай в малкото кафене и сгушена в прегръдките му!  Дали от чая или от присъствието му до мен , не знам как и какво стана , но като че ли се блъснах в стена и изпаднах в амнезия. Опитвам се да мисля и бедното ми съзнание стига до няколко варианта : 

Барманът е имал от онези нощи , в които е употребил  хубава мацка , като онези ми ти джентълмени по книгите и дотук всичко е било перфектно изпълнено като по план , само че госпожицата без дори да подозира  изпълнила ролята си на евтино лекарство за една нощ . Затова той се е вкиснал и проклетникът е решил да си го изкара на мен . Може би тъпата ми усмивка до уши ме е издала . Е значи стигаме до варианта да ми е сложил билки в чая ....                                                                                                                                                           

 Чакането на такси е едно от най-омразните неща на света, но не и през декември! И как да бъде скучно? Кажете ми как, щом онзи с хубавата усмивка сгрява ви душата с мъжкото чувство за хумор и то посред зима. Там с вас мръзнещ на студа, опитвайки се с неимоверни, нечовешки усилия да ви гледа в очите въпреки нахалните снежинки... Ех, декември, декември! Една година мина и ти наглецо пак ме срещна с него...