Ще ви затворя в сандък, а ключа от него ще хвърля в морето ! Ще потъне надълбоко заедно с мъката , страданието , сълзите ми и страховете ми ! И ще се извися и ще разперя криле. И , ако тогава пак ви почувствам , ще ви изсвиря в тъжна мелодия на старото пиано ! Клавишите ще плачат вместо мен и нотите ще крещят с прегракнал глас! И, ако дори тогава това не е достатъчно , ще ви напиша на лист и затворя в бутилка! Ще счупя бутилката в скала и ще се изсмея над счупените стъкла! Защото  вие нямате отражение и сянка ! Вие не сте живи същества , а мъртви останки пазени достатъчно дълго време в душата ми !