Красив ад

Стоях сама в празния апартамент , прозорецът беше широко отворен , отвън се чуваше смехът на влюбените двойки , разминаващите се постоянно коли ..

Запалих цигара , дръпнах бавно като човек , който сякаш всеки момент щеше умре , усетих как клепачите ми натежават и се отпуснах назад в мекия , черен диван .

Стоях и мислех ... мислите минаваха като бърз влак и оставят парещ аромат след себе си ... Опитах се да хвана поне една и да я задържа, но не можех. И в този момент това , което ти остава да направиш е да се отдадеш на течението и да се потопиш в собствения си хаос !

От известно време доста често мислеше за самотата. Какво е тя? -Блажено удоволствие или път по който тръгваш напълно изгубен ? Тя въздъхна тежко и се опита да отвори тапата на полуизпитото червено вино от снощи. Стана и с бавни стъпки отиде до кухнята . Усещаше , че няма сили да се бори , не и се живееше , не можеше да спре да мисли и за мъжа обърнал надолу като пясъчен часовник нейния свят . Остави чашата , която беше взела и се върна в хола .

– "Защо ми е притрябвала чаша? Мога да пия от бутилката като невъзпитана жена , която е сама и няма кой да забележи. "

Засмя се на сарказма , който току -що използва . Взе телефона си , беше си наумила да му звънне и така да го напсува , че да настръхне целия , но не и стигна смелостта. Идеята вече не изглеждаше толкова добра колкото преди пет минути. Хвърли телефона на земята с такава сила , че за малко да стане на парчета. Развърза косата си , изтри стичащите се сълзи и от уредбата засвири „ Laugh i nearly died “' … Искаше и се да умре , затова отвори втората бутилка вино . Щеше да се напие до такава степен , че да припадне в собствения си апартамент. Искаше нещастника да страда , да го боли , когато нея вече я няма .. Зави и се свят , задушаваше се , не можеше да си поеме дъх ... Изведнъж стана и с опипващи движения намери лаптопа си . С треперещи ръце започна да пише , думите се блъскаха в главата и !

Подател: Госпожица Χ

Относно: Умението да сте недостъпен нещастник!

До: Господин Χ

Докато другите виждат в теб един прекалено , главозамайващо красив мъж с много пари в банковата сметка , аз виждам нещо коренно различно! Погледна ли в очите ти сякаш една ръка ме дърпа към ада... твоят ад , в който се усеща всяка твоя болка , всяка твоя мъка , прикриващ я така умело с умопомрачителната си усмивка , всяка глътка въздух , която си поел , докато си се борил . Докато "те" - добрите същества , искат "само теб " - красивото ти лице и тяло , аз искам онази шибана всъщност вкоренена и добре прикрита дълбоко в теб ! Искам онази тъмна страна от теб , искам душата ти !

Тъкмо бях спряла да мисля да мисля за него , бях започнала да свиквам някак си с мисълта , че не е за мен и в този момент той просто влезе .. Казвам просто ,защото за него , да си играе с една жена е просто и добре заучено действие. Докато аз изгарям от желание и копнежи по него , той връхлита като буря в живота ми и опустошава малката частичка контрол и самообладание , които с мъка , едвам-едвам успявам да задържа в себе си . Опасно красив мъж , с тъмни , дълбоко-кафяви очи , изгарящи те и пращащи те в най-бездънния ад , от който няма измъкване... Самото въплъщение на дявола , това е той ! И въпреки това аз съм готова и молеща се да изгоря в неговия ад! Не ме допуска до душата му , а аз? Аз искам всичко ! Искам да разбера всяка една подробност , всеки един шибан проблем или причина , поради които той е такъв.. Поредната вечер , която ще завърши с мисли за него . Не се чувствам на себе си .. Тялото ми , умът ми , искат само него . Връщам се назад в съзнанието и спомените си , само там мога да го докосна , да видя суровия поглед събрал в себе си всичката власт , гордост и чувството за превъзходство. Със всяка мисъл за него аз извършвам самоубийство на гордостта ми , на трезвото мислене и контролът над себе си , които притежавах преди да го срещна. Чувствам се като цигулка , цигулка , която има болезнена нужда от неговия допир . Цигулка , която иска да изрази болката , копнежите , желанието и мечтите чрез тъжна мелодия. И най-страшното е , че , ако той ме докосне , ако ме погледне с нежност на която дори не е способен и пред мен се открие онази умопомрачителна усмивка , която разтапя като лава всичко в мен , аз несъмнено ще изригна в чувствена еуфория от звуци , и ще се разлея като ноти върху лист чакащи да бъдат изсвирени ...